Как се развива методът ин витро оплождане от първото “бебе в епруветка” до днес
Публикувано на: 08.11.2017г.

През юли 1978 г. Луиз Браун се появява на бял свят като първото “бебе в епруветка”, заченато чрез ин витро процедура. Но как историята за нейното зачеване се съпоставя с модерните процедури по асистирана репродукция? “В деня на моето раждане майка ми е въведена в операционната за планирано цезарово сечение в пълен мрак, само с фенер осветявали пътя”, разказва Луиз. “Едва неколцина от персонала знаели коя е тя. Родителите ми не искали някой да разкрие самоличността ѝ и да повика пресата.” Раждането на Луиз било обвито в потайност. Дори когато баща ѝ Джон отишъл за първо свиждане, бил изненадан от полицейското присъствие в коридора в болницата. Причината била в преследванията и натиска от пресата да научи всичко случващо се около неговата дъщеря, която е провъзгласена за първото “бебе в епруветка”.

По-конкретно тя е първото бебе родено след зачатие по метода ин витро.

Това е  процес, при който яйцеклетка е отделена от яйчника на майката, оплодена със сперматозоиди на бащата в лабораторни условия и върната в матката на майката.

Това лечение позволява на двойки с различни репродуктивни проблеми да заченат, а в днешни дни помага и на еднополови двойки и самотни майки да имат деца. Технологичният напредък в репродуктивната сфера води до раждането на повече от пет милиона бебета според проучване от 2013 година. (Бел. ред. През 2017 вече са 6,5 милиона).

Но през 1978 година, лечението било експериментално. Д-р Макнами, директор на първата в света ин витро клиника “Борн хол” в Кембридж, вярва че Лиуз “е истинско чудо”. 

Двамата мъже пионери в областта, гинекологът Партик Стептоу и носителят на нобелова награда физиолог Робърт Едуардс “са направили стотици ембрионални трансфери преди да успеят със зачеването на Луиз”, добавя той. Двамата обединяват усилията си цели 10 години по-рано. Те имат умения, които чудесно се допълват:

Едуардс има успехи в оплождането в лабораторни условия, а Стептоу разработва метод за извличане на яйцеклетки от яйчниците.

Когато майката на Луиз, Лесли се запознава с д-р Стептоу, тя е предупредена, че шансовете за зачеване са “едно на милион”. Затова, когато успехът е налице, събитието е толкова значимо, че раждането се заснема (с позволението на правителството), за да има документирано доказателство, че Луиз е наистина нейно бебе. 

Преди майка ѝ да може да я прегърне за първи път, Луиз преминава през повече от 60 теста, за да е сигурно, че е “нормално” бебе. Това е доста различно от модерните практики, които до голяма степен се базират на примера от Борн Хол. Сега се следват утвърдени и подобрени клинични процеси. 

Щом веднъж Стептоу и Едуардс успяват да оплодят яйцеклетка, те много бързо разбират, че трябва да ограничат броя получени ембриони за трансфер, за да намалят вероятността за многоплодна бременност”, обяснява Макнами. “Развитието на крио технологиите през 80те години довело до трансфер само на 1-2 ембриона и замразяването на останалите за бъдеща употреба. По този начин се спестява повторно извличане на яйцеклетки.”


Замразяване на ембриони за последващ трансфер

Прогрес се наблюдава и в ултразвуковата визуализация и използването на лека упокойка по време на пункцията, при която се извличат яйцеклетките от яйчниците. Преди се е използвал по-инвазивен лапароскопски метод.

 
Фоликули под ултразвук

Техниката за директно инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката, разработена в края на 80те, е пробив в лечението на мъжкия стерилитет.


Интрацитоплазмена спермална инжекция (ИКСИ)

Тези, както и други по-малки, подобрения водят до постепенно повишаване на шансовете за зачеване при ин витро цикли. През 80те, когато първата работа на д-р Макнами била да смесва яйцеклетката със спрематозоидите в блюдо на Петри, успеваемостта е едва 10%, сега е около 40%.

Шансовете за зачеване чрез ин витро намаляват с напредването на възрастта, но процесът сега е по-успешен от естествено зачеване в даден цикъл. Но все още няма всеобощо одобрение. 

През 2014 Папа Франциск се изказва за деца, заченати чрез ин витро, като “по-скоро право, отколкото дар” и твърди, че “се играе с живота”. Докато през 1978, бъдещият папа Джон Пол I изненадващо не заклеймява родителите на Луиз, а коментира, че те просто много са искали да имат дете. 

Това изказване помогнало да се противопоставим на множеството негативни мнения по това време”, казва Луиз. “Майка ми получила множество писма, повечето били позитивни, но имало и осъдителни послания. Например, получили колет от Америка със счупена епруветка, фалшива кръв и изкуствен ембрион, придружени със заплаха, че подателите ще дойдат да ги посетят.

Въпреки такива единични инциденти, Луиз, която е майка на две момчета, заченати по естествен път, мисли за привилегия факта, че е първото ин витро бебе. “Много хора казвали на майка ми и татко ми, че ако не са били те, самите те никога не биха имали деца”, казва тя. 

Д-р Макнами мисли, че шансовете за зачеване ин витро само ще се увеличават в бъдеще - той се надява успеваемостта да достигне 60% преди неговото пенсиониране.


Предимплантационна генетична диагностика

Една област, в която се извършват проучвания, е взаимодействието между ембрионът и лигавицата на матката по време на имплантация. Много специалисти смятат, че проблеми при това взаимодействие са причина за неуспешните опити ин витро. Напредъкът е бавен, заради невъзможността за лабораторни експерименти, но д-р Макнами смята, че тази сфера на проучвания е ключова. “Когато разберем този процес по-добре, това ще бъде следващият голям пробив”, казва той. 

 

http://www.bbc.com/news/health-33599353